Когато си говорим за канадски метъл, трябва да се слуша внимателно и точно такъв е случаят с DIVINITY и втория им диск The Singularity. Комплексността на музиката е такава, че ще ти трябва известно време, за да я чуеш в пълната й млогопластност, а и нивото на агресия хич не е ниско. Но веднъж надникнал зад първоначалната преграда, ще можеш да оцениш уникалността на албума.
Адски як албум, който те наритва с големите кубинки и те оставя посинен, но адски доволен. Всяко парче си има своя собствена красота и история, която те грабва и кара да прослушваш албума отново и отново.
DARK FUNERAL не биха могли да изкарат лош албум, ако ще и да се насерат, да ме прощаваш за израза, и Angelus Exuro Pro Eternus е поредното доказателство за това твърдение. По-тежък, по-бавен, по-техничен и по-мрачен, новият диск на бандата буквално РАЗЦЕПВА!
Добър хардкор диск, който би задоволил капризите на всеки почитател на ню-йоркската сцена, както и на по-пънкарски настроените фенове. Почти всяко парче е потенциален химн и повод за опустошение по концертите, и ти гарантирам, че още на втория куплет на парчето „Chasing The Dragon“ ще си на крака и ще пригласяш, надъхан от енергията на групата.
В музиката на Gama Bomb се прокрадва една нотка, която на мен лично ми напомня на ирландски кръчми, леприкони и ривърденсинг – игрива, хапеща и веселяшка атмосфера, съчетана с дебилни текстове за зомбита, роботи, извънземни, нинджи, космонавти, се завихря около теб в бесен ритъм.
Dark Matter Dimensions е бърз, мелодичен, с могъщи и запомнящи се хорове, изящен баланс и синхрон между двамата вокалиста, които в „Dark Matter Dimensions“ са повече от брилянтни. Шведската сцена винаги е била много силна, особено в този стил, и Scar Symmetry затвърждават тази максима с невероятна категоричност.
Вторият албум на Doomriders е по-мощен, по-агресивен и по-жизнен от предшественика си и определено ще се задържи доста време в плейъра ви. Момчетатата са израстнали музикално и са станали доста по-прецизни. Дискът има страхотен потенциал да накара кръвта ти да закипи, а краката ти да се размърдат.
29 септември 2009
Без коментари
Блек метълът е минало за Ad Inferna, напук на все още адски звучащото си име и дванадесетте трака в албума са микс от електро- и индъстиъл-метъл. Бандата изплува на повърхността и ни застреля с един диск, който ако не изненада публиката напълно, то поне се погрижи да повдигне няколко вежди.
29 септември 2009
Без коментари
Един от най-страшните удари, които една банда може да понесе, е да се раздели с емблематичен член, в случая – с оригиналния вокалист и откачалка Лейн Стейли. Много хора сложиха кръст на бандата, Джери Кантрел обаче успя да ги събере отново, да намери достоен вокалист и да продължи идеята, която събираше прах десет години.
29 септември 2009
Без коментари
Лично аз не бих се отказал от класическите дет-метъл банди заради Day Of Mourning, но пък и не бих захвърлил диска ей така, без да го завъртя поне няколко пъти. Но ако си падаш по този стил, ако си откърмен с Job For a Cowboy, Black Dahlia Murder или самите Despised Icon, то тогава този албум определено е за теб.
22 септември 2009
Без коментари
Корените на Secrets Of The Moon са в ледения блек метъл, но към тази основа е добавена стабилна плънка от дуум, прогресив и авангарден метъл. Ако трябва да си лепим етикетчета, може би компанията издател най-добре го е изказала – „Блек метъл и още нещо“. Групата расте с всеки изминал албум и Privilegivm ги утвърждава като водеща банда в жанра, която не се свени да кривва от пътя на блек метъла и да експериментира.
18 септември 2009
Без коментари
Ride The Sky е микс от мелодичен, пауър- и хеви-метъл с привкус на класическа музика на моменти, най-вече от Вивалди. Има си дори онова епично настроение, което е така характерно за представителите на жанра, което да те изпрати по широкия свят да дириш героични подвизи.
18 септември 2009
Без коментари
Blog RSS Feed