Theatre Of Tragedy: Forever Is The World е по рафтовете

Post image of Theatre Of Tragedy: Forever Is The World е по рафтовете
Записано в Gothic Metal 0 коментара

Forever Is The World

Изпълнител: Theatre Of Tragedy
Албум: Forever Is The World
Дата на издаване: 18 септември 2009
Лейбъл: AFM Records
Държава: Норвегия
Жанр: Gothic Metal
Още в: Мрежата | MySpace

1 череп2 черепа3 черепа4 черепа5 черепа
(Няма данни)
Loading ... Loading ...

Theatre Of Tragedy са едни от пионерите на готик-метъла и през първата половина на шестнадесетгодишната си кариера те бяха може би най-яркият и емплематичен представител на жанра. За жалост обаче, новото хилядолетие донесе новост в звука им, която никак не беше правилна – завой към електронен/индъстриъл звук, роботизирани вокали, липса на мощ в китарния саунд. Тази от нищо непредизвикана метаморфоза накара феновете на групата да напуснат редиците на бегом, а самоотлюспването на Лив Кристине (сега в Leave’s Eyes) заби поредния (а както някои се надяваха – и последен) пирон.

Все пак Theatre Of Tragedy преживяха фиаското на албумите Assembly и Musique и оцеляха, наемайки нова вокалистка. Но самите те явно са си давали сметка за ситуацията, затова новият им албум, Forever Is The World, е очевидна стъпка към завръщането към онзи звук, който ги постави на върха през миналия век.

Първото впечатление, което се налага, е, че ревовете на Raymond I. Rohonyi са отново на линия. Да, все още са толкова дразнещи, колкото и преди (Musique), но трябва да се оцени факта, че групата се старае и поне е уцелила вярната посока. Освен това мъжките вокали не са толкова доминиращи, колкото беше в предните им дискове, така че положението се търпи. В албума преобладават парчета в по-бавно темпо, а китарите са все още не точно метъла в ‘готик метъл’, но пък  на моменти навяват спомени за Draconian Times на Paradise Lost, което не съм рещил дали е плюс или минус в дадения случай. Вокалите на Нел не са най-блестящите, които сме чували, но са достатъчни, за да държат кораба в курса, който са поели.

Въпреки това, има какво да се желае – бавното темпо, както и рехавия киратен саунд, превръщат албума в нещо, което силно напомня една от онези стари компилации рок-песни, които се пускат в по-задушевна романтична обстановка. И да, за съжаление, пак имаме роботски вокали от Реймънд, но поне този път са доста малко и не те карат да се покатериш по стената от отчаяние.

Като цяло, ясно е желанието на секстета да се завърнат към корените и да се опитат поне да спечелят част от феновете си отново, но като всяко хубаво нещо, това не става с един опит и пред бандата стои още път. Трябва да им отдадем заслуженото обаче, защото в текущото им състояние (и особено след разочарованието от предните им албуми), всяка една малка промяна може да се счита за подобрение. Кой знае, ако след време норвежците успеят да завоюват трона отново, може би на Forever Is The World ще се гледа като на крайъгълен камък в кариерата им. Ще поживеем и ще видим. Още отсега обаче е ясно, че ще е от онези албуми, които се превръщат в разделителна граница за феновете – love it or hate it.

Tracklist:

01. Hide And Seek
02. A Nine Days Wonder
03. Revolution
04. Transition
05. Hollow
06. Astray
07. Frozen
08. Illusions
09. Deadland
10. Forever Is The World

Buy this album!

Публикувано от necroshine   @   18 септември 2009 0 коментара
Етикети : , , , , ,

0 Коментара

No comments yet. Be the first to leave a comment !
Остави коментар

Име

Email

Сайт

Предишен
« Twin Spirits: The Forbidden City – достоен наследник
Следващ
At Vance: Ride The Sky – осми албум на ветераните »