Брутално прецизен втори албум от Divinity. Заразно!

Post image of Брутално прецизен втори албум от Divinity. Заразно!
Записано в Featured release , Progressive Death Metal 0 коментара

Divinity The Singularity

Изпълнител: Divinity
Албум: The Singularity
Дата на издаване: 01 декември 2009
Лейбъл: self issued
Държава:
Жанр: Progressive Death Metal
Още в: Мрежата | MySpace

1 череп2 черепа3 черепа4 черепа5 черепа
(2 гласа, средно: 4,00 от 5)
Loading ... Loading ...

Има нещо забележително в Канада, що се отнася за рок и метъл музика, защото бандите от тази страна са до една уникални и неповторими в творчеството си. Говори ми за RUSH, говори ми за EXCITER и ANNIHILATOR, говори ми за SACRIFICE, VOIVOD, ANVIL, болния мозък Devin Townsend…мога да продължавам още, но мисля, че схвана идеята – музиката там има уникален и неповторим отенък. Когато си говорим за канадски метъл, трябва да се слуша внимателно и точно такъв е случаят с DIVINITY и втория им албум The Singularity.

Групата отново не е никак млада, сформирайки се през далечната 1999 година, и запазва оригиналния си състав и до ден днешен. Това е много важен фактор в историята, защото едно такова дълго сътрудничество обикновено води или до междуличностни разпри и крах на цялото начинание, или до перфектен синхрон в работата. DIVINITY съвсем ясно показват, че при тях се е получило второто. Еволюирайки от по-директния и повлиян от съвремения -кор звук на дебюта им от 2007 Allegory, вторият албум на бандата задълбава здраво в полето на прогресив метъла и ни предлага едно почти съвършенно музикално изживяване.

Не е лесно да си хем прогресив, хем адски брутален, без в процеса да загубиш посоката и да не си нито едното, нито другото. За щастие, DIVINITY са се справили перфектно със задачата и парчетата „Abiogenesis“ и „Beg To Consume“ образуват едно монолитно и постепенно въвеждане в задаващия се катаклизъм. „Emergent“ действа като градушка от тухли с ковашките си рифове и заплашителна атмосфера, а „Embrace The Uncertain“ и „Formless Dimension“ успяват да изскочат от колоните, да минират стола ти, да се върнат в другото измерение и да натиснат копчето на детонатора, преди да си се усетил. И най-якото в цялата работа е, че всяко парче носи отделна частица от цялото и не можеш да раздробиш албума – той е едно цяло, замислен от начало до край като такъв, а не просто като сбор от песни.

Не си мисли обаче, че The Singularity е албум за слушане като фон. Комплексността на музиката е такава, че ще ти трябва известно време, за да я чуеш в пълната й гениалност и да усетиш посоката й. Наред с това, нивото на агресия хич не е ниско и чистите прогресив фенове ще бъдат леко шашардисани. Но веднъж надникнал зад първоначалната преграда, ще можеш да оцениш уникалността на The Singularity. Сложни и многопластови композиции се навързват една след друга, нашарени от резки смени в ритъма, прогресив мелодии и брутални вокали. За разлика от дебюта обаче, накъсването на парчетата не е толкова посичащо и в повечето случаи успяваш да проследиш мисълта на музикантите. А че са музиканти, в това спор няма. Барабаните на Brett Duncan са отвратително прецизни и те карат да се търкаляш по пода от кеф – от смъртоносни бласт-бийтове, през математически пасажи, напомнящи за MESHUGGAH, до джазменски избухвания – дръмингът му е в абсолютен синхрон с настроението на парчето и осигурява жизненонеобходимата за технически стил канонадна ритъм секция. Басът е направо опустошителен и е способен да излекува камъни в бъбреците от най-различна големина, повярвай ми. Китарната разпра на James Duncan и Sacha Laskow оглушава през три апартамента с асинхронните си рифове, разчупени хармонии и извънземни сола – отдавна не се бях радвал толкова много на толкова приятен синхрон на резачки.

Единствената ми забележка за The Singularity е по отношение на вокалите. Не ме разбирай погрешно, намирам цялостното впечатление за повече от задоволително, но като закоравял ‘чист’ дет метъл фен, бих предпочел по-рядко прибягване до модерните вокални техники. Когато в парчетата върлуват дълбоките клокочещи ревове, ми се иска да си ударя главата в ръба на бюрото от кеф, но на някои моменти, в които се появят по-резките крясъци, някак си ме губят. Ама това съм си просто аз, един жалък критикар, не ми обръщай внимание.

Уникален албум, рядкост в бранша, която ще зарадва всички фенове на многопластови, сложни и обмислени композиции в екстремната музика. Не подминавай този диск, защото такива творения не се появяват всеки ден и след време DIVINITY ще бъдат сложени на полагащото им се място – сред най-високите постижения в метъла.

Tracklist:

01. Abiogenesis
02. Beg To Consume
03. Lay In The Bed You’ve Made
04. Emergent
05. Transformation
06. Monsters Are Real
07. Embrace The Uncertain
08. Formless Dimension
09. Approaching The Singularity

Buy this album!

Публикувано от necroshine   @   1 декември 2009 0 коментара
Етикети : , , , , ,

0 Коментара

No comments yet. Be the first to leave a comment !
Остави коментар

Име

Email

Сайт

Предишен
« Thy Disease: Anshur-Za е нова глава от футуристичната сага
Следващ
Кози, доячи и грайндкор в новия клип на Milking The Goatmachine »